Днес научихме скръбната вест – нашият учител по математика и заместник-директор на 200 ОУ „Отец Паисий“ вече няма да пристъпи през училищния праг. Отлетяла бе тихо душата й в безкрайността на Божието царство. С нас се беше простило сърцето на приятел, който дълго бе заключвал болките на тялото далече от случайно внимание.
В нея имаше от всичко по много – и обич, и настойчивост, и постоянство, и отдаденост…Смехът й беше заразителен, а упоритостта да създава мотивация у всяко дете – трогателна.
Вероника Петкова често казваше, че няма и ден трудов стаж, защото идва в училище с радост и с любов се грижеше за напредъка на децата.
Дойде при нас през 2017 г., магистър по математика и физика. Знаеше няколко езика. Беше успешен учител и в България, и в Словакия, като част от екипа на българското държавно училище там. Народните танци и музиката я правеха лека и щастлива. Уважаваше свободната мисъл, мислеше за себе си като един от свободните хора. Беше пряма и открита.
Знаеше как да намери неизвестните отговори. Усмихваше се, когато думите бяха излишни. Окуражаваше всеки, у когото не откриваше достатъчно вяра.
И даваше цялата си енергия и мечти да види децата успели.
Едни от последните й думи бяха:
“ Ще дам всичко от себе си, когато се върна, за да са подготвени децата“.
Това е човекът и учителят, за когото скърбим и, който обичаме!
Светъл път там, горе, Вики!
Поклон пред светлината на твоята памет!
А паметта за теб ще носим в спомена за теб дълго, след като звездите са те посрещнали във всемира!
Вероника Петкова